"Ръководил почти 100 екзекуции" би се откроявало във всяка автобиография, но в случая на Джим Уилет това е единствената характеристика на кариерата му. 21-годишен студент по бизнес в Държавния университет "Сам Хюстън", Уилет приема, както си мисли, временна позиция като охранител в строго охранявания затвор "Walls Unit" в Хънтсвил, Тексас.и му казал да смени мъжа, който излиза от смяната си в охранителната кула. С уплаха той се подчинил. Това било през 1971 г. Пет години по-късно Тексас възстановил смъртното наказание и екзекуциите чрез смъртоносна инжекция били възобновени през 1982 г. Дотогава Уилет се издигнал в редиците на служителите в затворите и дори напуснал Хънтсвил за известно време, за да работи в други звена. Той се върнал през 1998 г. като началник на затвора за 1500 души.В този момент отговорностите му придобиват ново предизвикателство и той се оказва ескорт на общо 89 осъдени (88 мъже и една жена) до смъртна камера. Той ги наблюдава как се борят яростно или се успокояват, когато ги извеждат от килиите им. Гледа ги как ядат последната си храна и ги чува как казват последните си думи.Гледаше израженията на лицата на техните семейства и роднини. Гледаше ги как умират на носилката. През 2000 г. е извършил рекордните 40 екзекуции. Същата година печели мемориалната награда "Джеймс Х. Бърд-младши" за най-добрите администратори в по-големите затвори, управлявани от Тексаския департамент по наказателно правосъдие.умъртвяването на затворници, което доведе до това проницателно наблюдение и въпрос: "В повечето случаи хората, които виждаме тук, съвсем не са същите, каквито са били, когато са влезли в системата... означава ли това, че сме ги реабилитирали?" В края на деня обаче той обясни всичко това с това, че просто е вършил своята част от работата, и се радваше, че не е бил съдия или член на журито, което ерешава съдбите им.

Г-н Уилет помага за разказа на документалния филм "Свидетел на екзекуция", отличен с наградата "Пийбоди", излъчен по предаването "All Things Considered" на Националното обществено радио през 2000 г. След като се пенсионира от Хънтсвил, той написва автобиографичната книга "Надзирател" заедно със своя приятел, писателя Рон Розел. В изложбената кутия на Уилет в Националния музей на престъпленията и наказанията се съхраняват тези и други предмети, свързани сзабележителния си 30-годишен стаж в затворническата система на Тексас.