Убийството на президента Уилям Маккинли

Уилям Маккинли е 25-ият президент на Съединените щати и на 6 септември 1901 г. става третият президент, който е убит.

На върха на победата след Испано-американската война президентът Маккинли посещава Панамериканското изложение в Бъфало, Ню Йорк. Двудневната визита на действащия президент предизвиква голямо вълнение и събира рекорден брой хора, които да се срещнат с него. На речта на Маккинли през нощта на 5 септември присъстват над 116 000 души.

На следващия ден, 6 септември, Маккинли присъства на среща в Храма на музиката. Тук посетителите имат възможност да се ръкуват с президента. Избиратели и близки съюзници на президента се опасяват от евентуален опит за убийство и предупреждават срещу събитието. Те смятат, че публично събитие в открита зала като Храма на музиката е твърде опасно за такъвВъпреки това Маккинли настоява събитието да се проведе по план и като компромис президентският щаб добавя допълнителни полицаи и войници към обичайните служители на Сикрет сървис.

Сред тълпата от нетърпеливи посетители е и 28-годишният фабричен работник Леон Чолгош. Чолгош е заклет анархист, който, както по-късно разказва в признанията си пред полицията, е дошъл в Ню Йорк с единствената цел да убие Маккинли. Когато Чолгош се подготвя за среща с президента, той увива револвера си в бяла кърпа и прави така, че да изглежда, че просто държи кърпа за изпотяване в горещия ден.

Приблизително в 16:07 ч. Маккинли и Чолгош се срещат лице в лице. Президентът протяга ръка с усмивка на лице, когато Чолгош вдига пистолета си и произвежда два изстрела от упор. Единият куршум попада в копчето на палтото на Маккинли и удря гръдната му кост, а другият преминава право в стомаха му.

Твърди се, че миг след изстрелите в тълпата настъпила тишина, тъй като Маккинли стоял неподвижно в шок. Тишината била нарушена, когато друг участник, Джеймс "Големият Джим" Паркър, ударил Чолгош, за да спре третия изстрел. Скоро след това войници и полицаи се нахвърлили върху убиеца и го пребили. Едва когато Маккинли, кървящ от раните си, заповядал да спрат боя.

Маккинли е изведен по спешност от Храма на музиката и е откаран направо в болницата на Панамериканското изложение. След като пристига там, той е опериран по спешност. Хирургът успява да зашие раната в стомаха, но не успява да открие куршума.

Дни след нападението изглежда, че Маккинли се възстановява от случилото се. вицепрезидентът Теодор Рузвелт е толкова уверен в състоянието на президента, че дори заминава на къмпинг в планината Адирондак. на 13 септември обаче състоянието на Маккинли става критично, тъй като останките от куршума предизвикват гангрена по вътрешните стени на стомаха на президента Маккинли.

Около 2:15 ч. на 14 септември отравянето на кръвта е обхванало напълно президента Маккинли и той умира със съпругата си до него.

Още преди смъртта на Маккинли Леон Чолгош е задържан в затвора в Бъфало и е разпитван от нюйоркската полиция и детективи. Той твърди, че е стрелял в подкрепа на анархистката кауза. В признанията си заявява: "Не вярвам в републиканската форма на управление и не смятам, че трябва да имаме някакви правила."

Чолгош твърди, че е преследвал президента Маккинли из Бъфало, и се е опитал да го убие още два пъти преди фаталното събитие на 6 септември. Чолгош твърди, че е бил на гарата при пристигането на Маккинли на 4 септември, но не е успял да натисне спусъка там поради изобилие от охрана. Твърди също, че е обмислял да действа по време на речта от предишната вечер.

"Убих президента за доброто на трудещите се", казва Чолгош. "Не съжалявам за престъплението си".

Процесът срещу Чолгош започва много по-бързо от днешните стандарти на 23 септември 1901 г. Само след 30 минути обсъждане съдебните заседатели го признават за виновен за убийството на президента Уилям Маккинли и го осъждат на смърт чрез електрически стол. На 29 септември 1901 г. Чолгош е екзекутиран в нюйоркския затвор "Обърн".

Вицепрезидентът Теодор Рузвелт встъпва в длъжност след смъртта на Маккинли, а по-късно сам преживява опити за убийство.