Марбъри срещу Медисън, дело на Върховния съд от 1803 г. е знаково заради използването на съдебния контрол, или правото на федералните съдилища да определят конституционността на законодателството. това решение спомага за утвърждаването на съдебната власт като отделна и равна на законодателната и изпълнителната.

В последните дни от президентството на Джон Адамс той назначи голям брой мирови съдии за окръг Колумбия. Тези назначения бяха извършени по правилната процедура. Когато обаче Томас Джеферсън стана президент, той нареди на държавния секретар Джеймс Мадисън да задържи комисиите, подписани и подпечатани от президента Адамс. Уилям Марбъри, един от назначените съдии, подаде петиция доВърховния съд да принуди Мадисън да обясни мотивите си.

По делото председателят на Върховния съд Маршал твърди, че Върховният съд трябва да отговори на три въпроса. Първият пита дали Марбъри има право на съдебна заповед, която да задължи Мадисън. Маршал отсъжда, че тъй като Марбъри е бил надлежно назначен, той има право на такава заповед. Следващият въпрос пита дали съдилищата могат да издадат такава заповед. Маршал отново отсъжда в полза на Марбъри, защото съдилищата имат право даправо да издаде съдебно решение за правна жалба. накрая Съдът се пита дали Върховният съд е подходящият съд, който да издаде съдебното решение. по този въпрос Маршал се произнася в полза на Медисън.

Аргументите му да се произнесе срещу Марбъри се основават на понятието за съдебен контрол. Марбъри е подал молба до Върховния съд въз основа на правомощията, предоставени му от Закона за съдебната власт от 1789 г. При преразглеждането му от съда обаче този закон е противоконституционен, тъй като дава на съда правомощия, които не са разширени в Конституцията. Маршал твърди, че когато Конгресът приема закони, които противоречат на Конституцията, тойе задължението на съда да се произнася в съответствие с Конституцията.

Макар че в крайна сметка Марбъри не получава поръчката си, това дело утвърждава идеята, че Върховният съд може да се произнася по законосъобразността на законодателството. Това укрепва правомощията на съдебната власт, като я прави равноправна и отделна от другите клонове на властта.