Дан "Ди Би" Купър се превръща в легенда в навечерието на Деня на благодарността през 1971 г. От тази нощ полицията не успява да го открие жив или мъртъв, след като скача от самолет по време на полет.

Около 16:00 ч. на 24 ноември мъж, наричащ себе си Дан Купър, влиза на международното летище в Портланд и си купува еднопосочен билет до летище Сиатъл-Такома за 20 долара. Той получава място до пътеката, 18С, за полета в 16:35 ч. Този ден самолетът превозва 36 пътници, без: пилота, капитан Уилям Скот, първия офицер Боб Ратачак, бордния инженер Х.Е. Андерсън и двамастюардеси, Тина Мъклоу и Флорънс Шафнър.

Купър, бял мъж на средна възраст, без акцент, с тъмен костюм и вратовръзка, не привлече внимание на борда на самолета. След излитането Купър подаде на Шафнер бележка. По онова време мъжете, които пътуваха сами, обикновено подхвърляха телефонни номера или номера на хотелски стаи на стюардесите, така че Шафнер сложи бележката в джоба си и я пренебрегна. При следващото преминаване Купър я помоли да се приближи.й казал, че е по-добре да прочете бележката, и я предупредил, че има бомба, като кимнал към куфара си. след това Шафнер отишла в камбуза, за да прочете бележката. тя я показала на другата стюардеса и заедно побързали към пилотската кабина, за да я покажат на пилота. след като прочел бележката, пилотът веднага се свързал с контрола на въздушното движение. те от своя страна се свързали с полицията в Сиатъл, която информирала ФБР.ФБР се обажда спешно на президента на авиокомпанията Доналд Нироп, който заявява, че трябва да се съобразят с исканията на Купър. Несъмнено Нироп иска да избегне всякаква негативна публичност, която би предизвикала подобна катастрофа.

Купър наредил на стюардесата да върне бележката, опасявайки се от евентуални уличаващи доказателства. Поради това точната формулировка на бележката му не е известна. Шафнер си спомня, че написаната на ръка с мастило бележка искала 200 000 долара в брой и два комплекта парашути. Купър искал тези предмети да бъдат доставени при пристигането на летище Сиатъл-Такома и твърдял, че ако не изпълнят тези искания, тойщеше да взриви самолета. Всички, които са прочели бележката, са се съгласили, че тя съдържа фразата "никакви смешки".

Купър се премести до прозореца, така че когато Шафнер се върна, тя седна на неговата седалка до пътеката. Той отвори куфара си достатъчно широко, за да може тя да зърне жиците и два цилиндъра, потенциално пръчки за динамит. След това й нареди да се върне в кабината и да каже на пилота да остане във въздуха, докато парите и парашутите не бъдат готови. След като получи съобщението, пилотът обяви попо интеркома, че самолетът ще направи кръг преди кацане поради механичен проблем. Повечето от пътниците не са знаели за отвличането.

Купър беше много точен в исканията си за пари. Искаше 200 000 долара в банкноти от 20 долара, които щяха да тежат около 21 килограма. Ако използваше по-малки банкноти, те щяха да увеличат теглото си и можеха да бъдат опасни за неговия скок с парашут. По-големите банкноти щяха да тежат по-малко, но щяха да бъдат по-трудни за предаване. Той дори уточни, че иска банкноти със серийни номера, които са случайни, а не последователни. Агентите на ФБРму даде банкноти с произволни серийни номера, но се увери, че всички започват с кодовата буква L.

Придобиването на парашутите било много по-трудно, отколкото събирането на 200 000 долара. Военновъздушната база "Маккорд" в Такома предложила да осигури парашутите, но Купър отхвърлил това предложение. Той искал граждански парашути с управлявани от потребителя въжета, а не военни. В крайна сметка сиатълските полицаи се свързали със собственика на училище за парашутизъм. Училището му било затворено, но те го убедили да им продаде четири парашута.

В бележката на Купър за отвличането не се обяснява директно планът му да скочи с парашут от самолета, но исканията му навеждат служителите на това предположение. Тъй като е поискал допълнителен парашут, те предполагат, че планира да вземе със себе си пътник или член на екипажа като заложник във въздуха. Те обмислят да използват фиктивни парашути за размяната с Купър, но не могат да рискуват живота на цивилно лице.

В 17:24 ч. наземният екип разполага с парите и парашутите, затова се обажда по радиото на капитан Скот и му казва, че са готови за пристигането му. Купър нарежда след кацането да се придвижат до отдалечена, добре осветена зона. Нарежда светлините в кабината да бъдат приглушени и нарежда да не се приближава никакво превозно средство до самолета. Нарежда също така лицето, което носи парите и парашутите, да дойде без придружител.

Служител на авиокомпания "Северозапад" се приближил със служебен автомобил до самолета. Купър наредил на стюардесата Тина Мъклов да спусне стълбите. Служителят пренесъл наведнъж два парашута до стълбите и ги предал на Мъклов. След това служителят пренесъл парите в голяма банкова чанта. След като исканията били изпълнени, Купър освободил 36-те пътници и стюардесата Флорънс Шафнър.не освобождава другата стюардеса Тина Мъклоу или тримата мъже в пилотската кабина.

Служител на ФАА се свързал с капитана и поискал от Купър разрешение да се качи на борда на самолета. Служителят очевидно искал да го предупреди за опасностите и последиците от въздушното пиратство. Купър отказал искането му. Купър накарал Мъклоу да прочете картата с инструкциите за експлоатация на задните стълби. Когато я попитал за тях, тя казала, че не смята, че те могат да се спускат по време на полет. Той казалтя греши.

Купър беше избрал този полет не само заради мястото, но и заради вида на използвания реактивен самолет. Той знаеше много за "Боинг 727-100". Купър нареди на пилота да остане на височина под 10 000 фута и да поддържа скорост на полета под 150 възела. Опитен парашутист лесно би могъл да се гмурне със скорост 150 възела. Реактивният самолет беше лек и нямаше да има проблем да лети с толкова ниска скоростпрез гъстия въздух на височина 10 000 фута.

Купър казал на екипажа, че иска да отиде до Мексико сити. Пилотът обяснил, че при височината и скоростта, с която иска да пътува, самолетът няма да може да измине повече от 1000 мили дори с 52 000 галона гориво. Имайки предвид това, те се съгласили да направят междинно кацане за зареждане с гориво в Рено, Невада. Преди да напусне Сиатъл, Купър наредил самолетът да бъде презареден с гориво. Той знаел, че Боинг 727-100 може даприемаха по 4000 галона гориво в минута. След 15 минути, когато не бяха приключили с презареждането, Купър поиска обяснение. Екипажът по зареждането с гориво приключи работата скоро след това. Капитан Скот и Купър договориха маршрут на малка височина, наречен Вектор 23. Този маршрут позволяваше на самолета да лети безопасно западно от планините дори на малката височина, която Купър изискваше.

Купър също така наредил на капитана да разхерметизира кабината. Той знаел, че човек може да диша нормално на 10 000 фута и че ако в кабината налягането е изравнено отвътре и отвън, няма да има силен порив на вятъра, когато се спуснат задните стълби. След като всички детайли по полета били уточнени, самолетът излетял в 19:46 ч.

След излитането Купър нарежда на стюардесата и на останалата част от екипажа да останат в пилотската кабина. По това време във вратата на пилотската кабина не е имало отвор за наблюдение или дистанционни камери, така че екипажът не е имал представа какво прави Купър. В 20:00 ч. червена лампичка предупреждава, че вратата е отворена. Скот пита Купър по интеркома дали могат да направят нещо за него. Той отговаря с гневно "Не!"Това беше последната дума, която някой някога чу от Дан Купър.

В 20:24 ч. реактивният самолет се поклаща, като първо се потапя носът, последван от коригиращо потапяне в опашната част. Скот не забравя да отбележи мястото на потапянето - 25 мили северно от Портланд, близо до река Люис. Екипажът предполага, че задните стълби са били спуснати и че Купър е скочил. Те обаче не потвърждават предположението си, защото не искат да не се подчиняват на неговитезаповед да остане в пилотската кабина.

В 22:15 ч. самолетът се приземил в Рино, Невада. Скот заговорил по интеркома и след като не получил отговор, отворил вратата на пилотската кабина. Кабината била празна. Купър, заедно с парите и всичките си вещи, бил изчезнал. Единственият останал предмет бил вторият парашут.

Всички последвали разследвания не успяват да докажат дали той е оцелял при фаталния скок. По време на отвличането полицията се опитва да следи самолета и да изчака някой да скочи. Първоначално те използват изтребители F-106, но тези самолети, създадени да развиват висока скорост до 1500 MPH, се оказват безполезни при по-ниски скорости.Lockheed T-33 на Националната гвардия, но преди да успеят да настигнат отвлечения самолет, Купър вече е скочил.

Неблагоприятното време през нощта попречи на полицията да претърси терена до следващия ден. В Деня на благодарността и няколко седмици след това полицията извърши обстойно претърсване, при което не откри никакви следи от похитителя или парашута. Полицията започна да търси в криминалните регистри името Дан Купър, в случай че похитителят е използвал истинското си име, но нямаше успех.ранните им резултати обаче ще окажат трайно влияние върху случая: открит е полицейски запис на мъж от орегон на име д.Б. Купър, който е смятан за възможен заподозрян. въпреки че полицията бързо го изчиства, един нетърпелив и невнимателен представител на пресата случайно обърква името на този мъж с псевдонима, посочен от похитителя. тази проста грешка след това е повторена от другрепортер, който цитира тази информация, и така нататък, и така нататък, докато всички медии не започнаха да използват този завладяващ прякор. И така, първоначалният "Дан" Купър става известен като "Д.Б." до края на разследването.

Обвиненията за въздушно пиратство са повдигнати през 1976 г. и продължават да се поддържат и до днес. На 10 февруари 1980 г. 8-годишно момче намира в река Колумбия пачки от 20-доларови банкноти със серийни номера, съвпадащи с тези от тайника на Купър. Някои хора смятат, че тези доказателства помагат в подкрепа на теорията, че Купър не е оцелял. Откриването на тези пачки води до нови претърсвания в този район. Изригването на планината Mt.Хелънс на 18 май 1980 г. вероятно унищожава всички останали следи по случая "Купър".

През годините мнозина признават, че са били Дан Купър. ФБР тихо проучва някои от тези случаи, но все още не е открило нищо полезно. Те сравняват пръстовите отпечатъци на призналите с неизвестните отпечатъци, събрани от отвлечения самолет. Досега нито един от тях не е съвпаднал.

През август 2011 г. Марла Купър изказва твърдения, че Дан Купър е чичо ѝ Л. Д. Купър. Марла твърди, че е чула разговор, в който се казва, че паричните им проблеми са приключили и че са отвлекли самолет. Донякъде противоречиво обаче тя обяснява и че никакви пари никога не са били възстановени, тъй като чичо ѝ ги е загубил, докато е скачал. въпреки че много хора са идентифицирали Дан Купър като един оттехните отдавна изгубени роднини, твърденията на Марла Купър изглеждат най-близки до истината: една от стюардесите на този полет дори разпознала Л.Д. Купър като приличащ на похитителя. Тази теория обаче все още не е вероятна според властите.

През юли 2016 г. ФБР официално обявява, че вече няма да отделя активни ресурси за продължаване на разследването на Д. Б. Купър. Това обаче не означава, че са разрешили случая с личността на Купър. Водещата теория на разследващите е, че Купър всъщност не е оцелял при скока си. Въпреки че обширните му познания за системите на самолета първоначално карат полицията да вярва, четой е бил професионален парашутист, оттогава са стигнали до заключението, че скок при такива метеорологични условия, над безмилостен участък от вашингтонската пустош посред зима, докато е облечен в бизнес облекло, е риск, който никой експерт не би бил достатъчно глупав да поеме. Фактът, че торбичката с парите за откупа, съответстващи на тези, които са били намерени, е оставена в потока, допълнително подкрепя теорията, че той не е оцелял. И така,въпреки 45-годишните съвети и теории, истинското име на най-известния американски похитител остава загадка.